Огледалната стая на Алиса

Емоционално освобождение (част втора)

2010-08-29T11:25:00.004+03:00

Седма глава от книгата на Даян Стейн
"Основи на психичното лечение"

Емоционално освобождение
(част втора)

Опитайте това упражнение още веднъж. Уединете се на вашето място за медитация, заземете се и се центрирайте, релаксирайте цялото тяло, прокарайте енергия и призовете вашите духовни водачи и ангели да се присъединят към вас. Поискайте да видите къде има емоционални препятствия във вашия енергиен поток или да видите блокадите във всяка чакра. Първо се заемете с тях и попитайте каква емоция, травма или кой човек е техният източник. Медитирайте върху отговора. Първо изпратете любов на емоцията или ситуацията, а после изпратете любов на вас самите. Изпълнете се с любов и я оставете да потече във вас. После се опитайте да изпратите прошка на емоцията, травмата и на вас самите. Прокарайте енергията на опрощението през вас и през всичко, за което можете да простите този път. Енергията може да бъде във всякаква визуална форма: светлина, цвят, звук, усещане, аромат.

Сега вижте замесения човек. Ако не можете да изпратите вашата любов, насочете Универсалната любов на Богинята. Ако не можете да простите на другия човек, изпратете прошка на вас самите, независимо дали смятате, че се нуждаете от нея или не. Върнете се отново на емоцията, ако все още е там. Помолете вашия духовен водач, ангел или Богинята да отнесат болезнената емоция и да я заменят с нещо положително за израстването ви. Оставете емоцията да си отиде, откажете се от нея. Направете същото с травмата или ситуацията; вижте какво ще се появи на тяхно място. След това поискайте да се освободите от всякакво негативно влияние или увреждане в живота си от този човек и го заменете с нещо положително. Поискайте дасе освободите от човека, ако се чувствате готови. Когато това стане, отново се изпълнете с опрощение прошка за вас самите и любов. Благодарете на вашите водачи и се върнете в настоящето.

Повтаряйте медитацията веднъж седмично. Ако дадена емоция, човек или ситуация не се поддават на лечение опитайте с други и се върнете към тях по-късно. Провеждайте лечението бавно. Ако не можете да простите на ситуацията или човека, изпратете прошка на себе си; ако не можете да си простите, изпратете си любов. С течение на времето емоциите ще се променят, докато лечението протича. Помолете за помощ вашите водачи, ангели и Богинята. До три дни след силно освобождение може да ви заливат стари емоции и спомени. Възприемайте ги като болка, която се изхвърля и си отива. Наблюдавайте ги като на кино и ги оставете да си отидат.

Ако емоциите са интензивни, дайте си пространство и време да се наплачете или да се ядосате, или да ги изживеете пълноценно по друг начин. Не ги отхвърляйте и потискайте, оставете ги да изплуват, изживейте ги и ги вижте как си отиват. Вземете морска сол и влезте под душа, за да обтри-ете чакрите си (без вагината и очите), после се облейте с чиста вода. Направете това три пъти, за да изчистите бързо токсините, които се отделят от аурата ви. Когато всичко премине, обтрийте чакрите си с ябълков оцет и го оставете да засъхне или отново изплакнете с вода. Това запечатва вашата аура и създава прекрасно усещане; миризмата на ябълков оцет изветрява. Освобождаването на болезнените емоции отнема време, така че не се опитвайте да го направите изведнъж. Не пропускайте да се похвалите за проведеното лечение. Скоро ще забележите промените в живота и здравето си.

В Неаling Into Life and Death Стивън Ливайн пише:

Освобождаването от страданието е най-трудното начинание в живота ни. Но то е и най-плодотворното. Да се излекуваме означава да се видим по нов начин - в новостта на всеки един момент, където всичко е възможно и нищо не се ограничава до старото, нашата хватка е освободена, нашето вкопчване е възприемано без изненада или осъждане. Необятността на нашето същество посреща всеки един момент от все сърце, независимо дали той носи удоволствие или болка. Тогава лечението прониква по-дълбоко, отколкото някога сме си представяли, по-дълбоко, отколкото някога сме мечтали.

Въпреки че прощаването изисква време и готовност, премахването на разнообразните негативния влияния от живота ви може да е много по-лесно. Това е основно почистване на чакрите, което аз провеждам на всеки няколко месеца. Представлява премахване на всякакви чужди енергии, които може да черпят от вас или да ви задържат по някакъв начин. Ако се провежда пълно и цялостно, освобождава дълбоко заседнали емоционални неща, но също и редица по-дребни и незначителни смущения от страна на хора, които не са значими за живота ви. Ако някой черпи от вашата енергия, този процес преустановява влиянието му и същевременно открива целенасочените или несъзнателни психични атаки. Макар да са замесени други хора, фокусът тук е да освободите вашата енергия и да се отърсите от тях. Не вреди на никого, макар че "енергийният вампир" може да ви се разсърди, че сте го отрязали.

Процесът се нарича прекъсване на нишките. Това е традиционна техника от Уика за психично и енергийно очистване, които аз отвеждам до най-дълбоките нива. Намирам тази техника за изключително ценна при емоционално освобождение и лечение. Чрез нея хората, в които емоционално вкопчени по негативен начин, или онези, които са негативно вкопчени в нас, се отделят от нашата аур_аи енергийна система. Сигурно ще се изненадате, когато видите кои са тези хора. Възможно е след тази медитация да настъпи силна детоксикация; запасете се с морска сол и ябълков оцет.

Напредвайте бавно и внимателно. В рамките на един сеанс работете задълбочено върху една чакра или почиствайте леко няколко центъра. Възможно е прекъсването на нишките да продължи няколко нощи, докато изчистите всички часри Кундалини, а при повторен оглед след известно време да откриете още нишки. Когато използвате метода за лечение на емоционални травми, както правя аз, процесът може да продължи месеци. При освобождаването вашите емоции или реакции на детоксикация могат да станат силни и дискомфортни. В такъв случай разредете сеансите. Пречистването на всяка чакра и нишка е крачка към изцелението, но трябва да се провежда в удобно за вас темпо.

Навлезте в състояние на медитация, заземете се и се центрирайте, релаксирайте цялото тяло и призовете вашите духовни водачи, ангели и Богинята. Заобиколете се със защита; това е важно за всеки сеанс. Вгледайте се навътре и помолете вашите водачи да ви покажат пълния пласт на негативните нишки по чакрите, които трябва да бъдат премахнати. Първо погледнете вашия слънчев сплит. От него ще излизат една или няколко нишки, които ще приличат на електрически кабели, включени в него. Те ще са грозни, черни или плесенясали, с различна големина и дебелина.

Съсредоточете се върху една и попитайте с кого е свързана. Ще видите, почувствате или познаете човека. Ако ви се струва уместно, поискайте нишката да бъде отрязана; ако не, оставете това за друг път. Прекъсването на нишката не вреди на другия човек по никакъв начин, то само освобождава енергията ви от него. За да прережете нишката, визуализирайте как това се извършва от ножица или светлина или помолете вашите водачи да я отрежат или прекъснат като угасена лампа. Нишката ще политне обратно към човека, от когото идва; ако не стане така или остане парче в чакрата, помолете вашите водачи да го отстранят. Добре е да изпратите светлина на човека, от когото сте се освободили, после се изпълнете с лечебна светлина там, където е била включена нишката, за да излекувате чакрата.

Преминете към следващата нишка в същата чакра. Попитайте вашите водачи, ако не я видите веднага. Повтаряйте процеса, докато премахнете всички негативни нишки. Ако има такива, с които не сте готови да се разделите, винаги можете да се върнете към тях по-късно. Но ако ви е показано, че нишката е негативна за вас, съветвам ви да я прекъснете веднага. Поискайте да видите само негативните нишки. Помислете добре, преди да им позволите да се върнат. Ще се изненадате кои са хората, с които са свързани някои от тези нишки. Може да се появят хора, които не сте виждали от години, и такива, които познавате съвсем бегло. Може дори да видите някой продавач, с когото наскоро сте разменили няколко думи. Първият пласт обикновено е повърхностен, но все пак е начало и ви запознава с процеса.

Процесът се придвижва от чакра на чакра След слънчевия сплит преминете към центровете над или под него. Възможно е да ви трябва повече от една медитация. Не забравяйте третото око и теменната чакра; там също може да има негативни нишки. След като пречистите първия пласт, поискайте да преминете към следващия, а след това към по-следващия. Продължете, докато всички чакри по линията Кундалини бъдат напълно пречистени на всички нива. Процесът може да продължи няколко седмици. Колкото по-дълбоко навлизате, толкова по-значими стават хората. Щеви се наложи да им изпращате прошка или универсална любов, за да се освободите от тях и техните нищки Негативните нишки в теменната чакра са много дълбоки и представляват най-трудните житейски проблеми Можете също така да поискате да видите и премахнете негативните нишки (или куките в линията Хара по-късно) от определен човек.

Когато направите достатъчно за един сеанс, спрете и прокарайте лечебна енергия по всичките си чакри. Помолете вашите водачи да излекуват всички увреждания и да отстранят токсините, останали от нишките и хората. Отново се заобиколете със защита, благодарете на вашите водачи и ангели и се върнете в настоящето. Раздвижете се полека. Вземете душ, обтрийте се с морска сол, за да завършите освобождаването, което може да продължи няколко дни с ярки образи и картини. След края на изчистването намажете всички чакри с ябълков оцет, за да запечатате аурата си, и забележете промяната в енергията си. След дълбоки и трудни сеанси може да се нуждаете от няколко дни на спокойно лечение, грижи и повече сън. Ще почувствате как животът ви се променя, докато тези освобождения прена-реждат аурата ви и лекуват емоционалното ви тяло, а физическите ви заболявания ще се подобрят или излекуват. Това е много дълбоко емоционално лечение.

Когато почувствате, че вашите чакри са изчистени от всички негативни нишки в най-дълбоките им нива, в друга медитация попитайте дали в тях има някакви негативни куки. Куките приличат на нишките, но са много по-дълбоки. Визуално моите приличаха на рибарски кукички, някои с двойни зъбци и остри върхове. Те са от хора, с които сте споделяли карма от минали животи и които са се върнали заедно с вас на Земята. Няма да видите куки от човек, който не познавате в този живот. Това са основните емоционални и междуличностни проблеми, които се нуждаят от освобождение и лечение; човекът, който ви е изнасилил, пребил или _Т0рмозил, вероятно ще бъде сред тях. Рядко има по повече от една кука в чакра, макар че и това не е изключено.

Осигурете си защита и призовете помощта на вашите водачи и ангели, за да ги отстраните. Не опитвайте да извадите или да изтръгнете куката - аз опитах веднъж и цяла седмица се чувствах много зле. Вместо това, когато видите куката и разберете нейния източник, помолете вашите водачи да я извадят от вас по най-лесния и безболезнен начин. Те могат да я обгърнат със светлина и да я премахнат, да я разтворят или да я извадят като рибарска кука, отрязвайки правия край и изваждайки я назад. СК: га-вете ги да го направят и ги помолете да е внимателно. Наблюдавайте или почувствайте как става това. Помолете ги да излекуват всички увреждания и да отстранят всички токсини от вашата аура. В края на всеки сеанс прокарайте енергия и подсилете вашата защита; проверете дали вашите щитове са двустранни, така че болката да се освобождава напълно. Повтаряйте медитацията, докато всички куки бъдат премахнати; вероятно ще ви трябват поне няколко сеанса с промеждутъци между тях. Работете бавно.

След това си дайте една седмица или един месец почивка и проверете отново. Поискайте да видите дали има още негативни нишки в чакрите; сигурно ще има. Изчистете ги. Поискайте да видите дали има още негативни куки и ги премахнете. Те ще са значително по-малко, но вероятно ще са останали няколко много дълбоки. Повторете процеса след още една седмица. Поискайте да излекувате всички остатъчни увреждания на всички аурични нива. Изпълнете се със светлина и прокарайте енергия. Не забравяйте да благодарите на вашите водачи.

Известно време ще изплуват нови нишки и куки от Дълбоките нива, когато сте готови и достатъчно силни да ги изчистите. В ежедневието се появяват нови повърхностни нишки. Когато използвате вашата защитна сфера и щитове за чакрите, те ги ограничават или възпрепятстват да влизат и да се прикрепват към енергията ви. Когато всички нишки и куки изглеждат очистени, се заемете с чакрите по линията Хара. Там няма да има негативни нишки, но негативните куки на това ниво са от хора, чието влияние пречи на осъществяването на вашата житейска мисия (или такива, които са правили това в миналото). Това са кармични връзки и могат да повтарят или не някои от дълбоките нишки и куки от линията Кундалини.

Изчистете ги една по една, както направихте с предишните куки, но само по една на сеанс. Тези ще приличат на големи строителни куки, а не на рибарски кукички. Вадете ги много бавно, понеже детоксикацията от премахването им може да бъде изключително интензивна. Стигнали сте до първоизточника. След тяхното освобождение може да изпаднете в емоционално разстройство в продължение на седмица или месец. Възможно е да ви залее порой от картини от детството или дори от минал живот. Може да изпитвате гняв, страх, скръб или просто голямо облекчение. Гледайте филмите, изживявайте емоциите и ги оставяйте да си отидат. Може да почувствате как силно токсична енергия се освобождава от аурата ви. Процесът е най-мъчителен през първите три дни. Често се изпълвайте със светлина и молете вашите водачи да ви пречистят и да излекуват увреждането. Не забравяйте да използвате солта и ябълковия оцет. Носете гердан от кехлибар, ако имате, той защитава и запечатва аурата, но трябва често да го пречиствате.

Когато завършите този процес, който може да продължи няколко месеца, и приемете породената от него инициация, ще сте променили живота си. Ще ви олекне във всяко отношение, а нещата, които са задържали развитието и лечението ви, ще са си отишли. Може някои хора от обкръжението ви да отпаднат и на тяхно място да се появят нови, тъй като вашето енергийно ниво вече не отговаря на вибрациите им. Увреждането на вашия емоционален живот от минали травми или сексуално насилие ще бъде изчистено или напълно отстранено, променено и излекувано.

Вашите емоции ще бъдат по-свободни и по-положителни, а вашите мисъл-форми - по-здравословни. Известно време ще се чувствате много уязвими, но щом процесът приключи и пречистването завърши, ще сте по-силни от всякога. Вършете работата бавно и полека, грижете се за себе си и уважавайте израстването и трансформацията си. Осигурете си колкото може повече любяща подкрепа, но избягвайте близостта на хора, които са негативно настроени към процеса. Прекъсването на нишките на дълбоките нива е прекият път до пълното емоционално лечение, физическо изцеление и житейска промяна. Аз съм преживяла всеки един етап на прекъсването на нишките и ви уверявам, че процесът върши работа. Той обикновено се провежда в уединение и медитация, но може да се напътства от друг лечител, ако предпочитате. Лечителят ще трябва да се настрои към вашите нужди.

Следващите упражнения за лечение на нараненото вътрешно дете и препрограмиране на травмите също можете да провеждате сами, но ви препоръчвам помощта на друг лечител. Понякога е много трудно едновременно да ръководите и да преживявате тези процеси. Според мен трябва да имате ясна представа за травмата, от която искате да се освободите, преди да започнете. Това е решаващо и за по-нататъшното кармично препрограмиране и освобождение. В никакъв случай не го правете в деня, когато откривате спомена за преживяното сексуално насилие в детството. Най-добре е да познавате добре ситуацията, да сте изживели и проучили болката и гнева си, да разбирате увреждането, което ви е било нанесено, и да сте готови да оставите травмата да напусне живота ви. Работата по прекъсването на нишките е подходяща подготвителна крачка.

Лечението на вътрешното дете може да се провежда по всяко време, дори в началото на лечебния процес. При мен обаче работата с вътрешното дете беше най-трудният аспект от лечението ми, докато почти не приключих с него Изпитвах ужас от детето, което беше моят съвсем ранен Аз Дълго време се дърпах от него и от децата по принцип (които винаги съм обичала). Не можех да разговарям с моя детски Аз, нито да го прегърна, нито някое друго дете. Дори да простя на моя насилник се оказа по-лесно. Представям техниките в тази глава в реда, в който подействаха при мен. При вас може да е различно; съобразявайте се с потребностите си.

Когато участниците са двама, лечителят започва с полагане на ръцете и отвежда получателя при неговото вътрешно дете едва когато достигне сърдечната чакра. Направете го в много тих лечебен сеанс, когато не е имало други интензивни преживявания или емоции. Ръцете на лечителя изпълняват позициите върху сърцето, слънчевия сплит и най-вече сакралната чакра, докато работата протича. Когато се провежда като самолечение, навлезте в състояние на медитация както обикновено, релаксирайте напълно и прокарайте енергията на любовта, преди да започнете. И в двата метода призовете вашите водачи, ангели и Богинята и още в началото си осигурете защита. В този сеанс не включвайте никакви други методи, като прекъсване на нишките и прощаване. Ако вие или лечителят имате Рейки II, използвайте символите Сей-Хе-Ки и Хон-Ша-Зе-Шо-Нен. Те лекуват емоциите и пътуват през времето и кармата.

Когато сте готови, лечителят ви моли да се визуализирате като малко дете точно преди момента на насилието или травмата. Тогава се доближете до детето като вашия зрял Аз. Прегърнете вашето вътрешно дете, гушнете го и му кажете, че му помагате, когато има нужда от вас. Подарете му нещо: кристал, гердан, магически ключ или златен рог, с който може да ви повика, щом се нуждае от помощта ви. Покажете му как да го използва. Лечителят води получателя през визуализацията, докато той се сприятелява със своето вътрешно дете.

Сега се изтеглете малко по-напред във времето и отидете при вашето вътрешно дете непосредствено след първото насилие или травма. Детето е съвсем само и е използвало вашия дар, за да ви повика. Възрастният човек отива при своето вътрешно дете, за да го защити, излекува и да се погрижи за него. Вдъхнете му любов и утеха. Кажете му, че ще оцелее и ще бъде силно и пълноценно. Попитайте го от какво се нуждае като своя възрастен Аз и му го дайте посредством визуализация и метафора. Напомнете на детето за вашия дар и че ще бъдете до него през болката и лечението. Помолете го да ви направи подарък; той може да бъде предмет или прегръдка. Дайте му толкова лечение, колкото може да поеме. Оставете детето утешено, уверено, че ще се оправи, че е добро, обичано и не е само. Лечителят наставлява получателя да се завърне в настоящето, продължава и завършва лечения сеанс.

Това обикновено е напълно достатъчно за един сеанс. Получателят изживява спомени и емоции. Възможно е да получи нова представа за себе си в момента на травмата. Това може да продължи известно време, но спомените носят усещане за излекуване и душевен мир. Получателят на това лечение, независимо дали го е провел сам или с друг лечител, трябва да прекара няколко дни в спокойствие и уединение, за да завърши процеса и освобождението. Вероятно ще се нуждае от повече сън. Лечителят трябва да го следи през този период и да го подкрепя. Получателят на лечението трябва да знае, че е обичан и не е сам, че има с кого да поговори, ако иска. Той може да посети отново своя детски Аз, ако пожелае.

Ето вариант или допълнителен сеанс за хората, чиито родители не са били позитивни. Възрастният човек отново отива при своя детски Аз, но този път се явява пред вътрешното дете като приказна Божествена Майка с вълшебна пръчица и всичко останало. Можете да се явите на вашето вътрешно дете като добрата фея Гленда, кръстницата фея на Пепеляшка или Великата Майка. Магическият възрастен Аз моли своето вътрешно дете да опише идеалния родител или родители, заменяйки неговите истински родители с идеалните. Докато детето добавя всеки детайл, възрастният Аз ги включва в създаващия се положителен образ, който се оформя в стаята. Включете колкото можете повече сетива в тази визуализация. Ако детето иска родители, които изглеждат по друг начин, позволете му да избере облика им. Когато оформи новото си семейство, възрастният Божествен Аз вдъхва живот на новите образи. Вътрешното дете се среща и запознава с тях. Уважете желанията му за промени и помогнете на родителите и детето да се опознаят. Всичко, което иска детето, е въплътено в тези нови родители. Сега научете тези идеални родители от какво се нуждаят децата и как се отглежда дете със състрадание, уважение и любов. Попитайте новите родители и детето какво друго им трябва. Дайте им го. Наблюдавайте как детето пораства в новото си семейство. Вижте как и в какво се различава от получателя на лечението. Отведете излекуваното дете с неговите идеални родители в сърцето на магическия възрастен. Поискайте да въведете излекуваното вътрешно дете в живота ви на възрастен, за да излекува вашия възрастен Аз. Пренесете изцелението в настоящето и съзнанието на получателя. Завършете сеанса.

Когато получателят почувства, че е приключил горните две лечения, поне седмица по-късно, доразвийте процеса. Рейки лечителите отново могат да използват Сей-Хе-Ки и Хон-Ша-Зе-Шо-Нен. Лечителят и получателят започват сеанса както преди. Не забравяйте да призовете водачите и ангелите и на двамата. Първо накарайте получателя да се визуализира като дете точно преди момента на насилието или травмата. Този път детето е по-излекувано, благодарение на предишните сеанси, и е по-силно за онова, което му предстои. Възрастният също е по-силен, поучил се е от преживяното и е пораснал. В психичното лечение времето не съществува, а регресията в детството за лечение на миналото лекува цялото същество във всеки един момент на живота му. Това е централната идея в този сеанс.

Получателят като своя детски Аз преди травмата започва да описва живота си с позитивни понятия. Той може да покаже на лечителя и своя възрастен Аз стаята си, какво прави в училище, новите си дрехи и какво се случва в момента. Придържайте се към позитивното, измислете го, ако трябва. Ако предположим, че насилието трябва да се случи същата вечер, този път в новия вариант на реалността то не се случва. Накарайте детето да опише тази вечер в нов вид, без травмата, насилието или блудството. Отново направете картината напълно позитивна и нормална. Ако получателят/детето не се сеща как би изглеждала вечерта, помолете го да си я представи, да я създаде или да си я измисли.

Получателят/детето описва една обичайна вечер, например как си приготвя домашните, гледа телевизия, изкъпва се и си ляга. Любимата му кукла или плюшена играчка е с него и детето заспива спокойно и сънува сладки сънища. Лечителят насочва получателя да се прехвърли на другия ден и го пита: "Тъй като насилието не се случи, с какво е по-различен животът ти?" Накарайте го да опише набързо следващия ден, отново съвсем обикновен. През цялата тази лечебна визуализация образите трябва да са само позитивни. Помнете че създавате онова, което мислите, а визуализирането на лечение в състояние на дълбока медитация е много мощно. Получателят/детето описва накратко деня си -на училище, на детската площадка, ядене на сладолед, после е вкъщи с любимата си вечеря и гледане на телевизия. Накарайте го да опише как се чувства.

Сега лечителят насочва получателя като своя детски Аз до следващия му рожден ден. Кара го да опише живота си, тъй като насилието не се е случило. Пита го как се е отразила тази промяна в живота му. Оттук нататък описанията са кратки; важното е да са позитивни. След това лечителят насочва получателя към рождения му ден след пет години, като отново го кара да опише как се е променил животът му. После прескача след десет години. Детето е пораснало. То описва живота си неувреден от насилието или травмата и създава положителна, обнадеждаваща сцена.

Лечителят позволява на получателя да си почине с новите образи и новия живот известно време, после го насочва да пренесе своята излекувана реалност в настоящето. Пита го по какво се различава животът му и какво се е променило към позитивно благополучие. Насочете получателя да се завърне в настоящето, донасяйки промените със себе си. Кажете му да пренесе изцелението в тялото, емоциите, ума и духа си на всички нива. Завършете с полагане на ръцете и оставете човека да си почине и да се съвземе. Може би ще му трябва повече време от обикновено и дълго време може да се чувства унесен. Тези усещания могат да продължат няколко дни.

На този етап получателят може да каже: "Само че това се случи, не мога да се престоря, че не се е случило." Така е случило се е и нищо не може да промени този факт. Попитайте го: "Ти кой вариант на този живот предпочиташ да имаш за теб и за твоето бъдеще?" Човекът ще избере позитивния. Кажете му да пренесе изцелението в настоящето и да приеме позитивната реалност и новите спомени с нея. Неговото одобрение и избор ще породят новото виждане за нова реалност. Това не отрича вече преживяното страдание. То е метод за препрограмиране на ума да излекува емоционалните рани от миналото.

Умът, който създава шаблона на нашата реалност, лесно се обърква. Той приема видението или мисъл-формата на реалността по същия начин както действителното събитие. Тъй като умът не може да направи разлика, дайте му позитивния избор на внимателно създадения нов живот. Всеки образ в него трябва да е положителен. По този начин умът се обърква кой спомен е реалният. Дори да знае, че травмата е истинска, новите спомени объркват достатъчно ума, за да разсее старите мисъл-форми. Това освобождава и изцелява увреждането, пазено в менталното и емоционалното тяло. Когато човекът се вгледа в спомените си, реалните събития още са там, но емоциите са разпръснати. Тази техника се използва в хипнозата и невролингвистичното програмиране (НЛП) и дава забележителни резултати.

През следващата седмица до десет дни получателят ще усеща как телесната му енергия се променя и пренастройва. Аз имах чувството, че молекулите ми се пренареждат и се освобождавам от огромен товар. Изражението ми се промени и смекчи, тъй като мускулите ми се отпуснаха, а гръбнакът ми започна да се изправя. Кожата и очите ми се проясниха. Чувствах се спокойна. Депресията ми се стопи и на нейно място се появи непознатото чувство за присъствие на тази планета. Спах почти непробудно през следващите три дни, а когато се будех, се чувствах добре, макар и твърде отнесена, за да правя нещо. Усещанията бяха много приятни. Лечението промени живота ми по начини, които не допусках, че са възможни.

Това препрограмиране е последната стъпка от един дълъг процес. Човек може да има пълно знание за миналото си, преди да я предприеме, и да е излекувал емоциите си отвъд етапа на гнева. Той трябва да е готов да прости поне на себе си. Прошката е последната стъпка в процеса, а препрограмирането изисква почти пълна готовност. Ако човекът не е успял да си прости преди препрограмирането, той вероятно ще бъде готов след него. Той трябва да е готов да се превърне в своето вътрешно дете и да може да си представи един по-добър живот. Процесът на прекъсването на нишките е основната подготовка, наред с описаното лечение на вътрешното дете преди препрограмирането. За хората, които пристъпват към това лечение с готовност, то може да бъде пълна трансформация. Техниката може да се използва и за минали животи.

Ключът към всяко емоционално освобождение е готовността да се отърсите от преживяното. Прошката може да дойде по-късно, но не е толкова важна, колкото отърсването. Това е изключително труден урок за хората, които не са имали контрол над живота си и се опитват да си възвърнат усещането на мощ. Това става лесно, обаче, когато успеят да се доверят на Богинята и да повярват в собствената си компетентност в сегашния им живот. Когато болката стане непоносима, признайте, че не можете да я овладеете, че тя не може да се контролира. Дайте я на Богинята, на вашите духовни водачи или ангели или на Земята. Откажете се и се отърсете от нея, Духът ще се погрижи за това. Позволете на Богинята да я отнесе и да я превърне в нещо положително и полезно, в нещо, което ще бъде излекувано.

Отърсването не означава да се борите и съпротивлявате, а да приемете и да продължите напред. Не означава да загубите контрол, а да отхвърлите нуждата от контрол. Няма нужда, нищо не е необходимо. Спомен или емоция, които не предизвикват съпротива, нямат никаква сила:

Във всеки един момент на отърсване ние навлизаме в нашето раждане и облекчаваме смъртта си.

Във всеки един момент на отърсване ние оставяме нещата да бъдат такива, каквито са, без никаква принуда или нужда да бъдат други.

Във всеки един момент на отърсване лечението премината през ума/тялото.

След дълги години борба освобождаването ми донесе неочакван покой и възможност да си поема въздух. (Защо не го получих по-рано?) Трябваше дългогодишното безпомощно отчаяние да ме тласне към брега на упованието, за да го приема; това отчаяние е ненужно. Всяко лечение започва с отказа от контрола. Всяко лечение започва и свършва с решението да загърбите болката.

Хората, които се занимават с дълбоко емоционално освобождение, трябва да знаят за белезите по чакрите. Те се пораждат от раните на многократно погазваното доверие, изневярата, страха, болката или липсата на любов. Също както травматизираното дете погребва съзнателния спомен, докато стане достатъчно голямо и силно, за да се справи с него, то може да пази и дълбоки емоционални рани в аурата си. Те винаги са свързани с конкретна травма, ситуация или инцидент и обикновено се съхраняват в енергията на сакралната или сърдечната чакра. Потиснатите травми остават неизлекувани и се отразяват върху емоционалния живот на зрелия човек, макар че той може да не помни съзнателно случилото се. Ако не се излекуват в този живот, раните стават кармични.

Когато хората започнат дълбоко освобождение на негативните инциденти и емоции, белезите по чакрите излизат на повърхността за очистване. Това е много позитивно, но не е никак приятно. Може да се случи след отключване на стар спомен или болезнена емоция, които след това се освобождават; белегът се отваря по-късно, обикновено с експлозивна сила. Когато раната е в сакралната чакра отварянето й предизвиква интензивен, болезнен прилив на спомени, гняв, страх, негодувание и омраза към себе си. Разтърсващата сила на тези емоции, често когато човек е смятал, че отдавна ги е надживял, могат да бъдат много ужасяващи и разстройващи. Страданието е интензивно, но изчистването е бързо; обикновено завършва за един час.

Когато белегът е в сърдечния център, се случва нещо подобно. В моя случай тези чувства се съпътстваха от съкрушителна емоционална и физическа болка, която изпитвах в цялото си тяло, но най-силно в сърцето. Бях убедена, че източникът е емоционален. Преживях експлозии от отчаяние, мъка и желание да умра. Силата на пробива се отрази в агония, от която буквално ми секна дъхът. Тези освобождения обикновено се случваха след като се събудех и винаги идваха, когато можех да остана в леглото и да ги изчакам да преминат. Продължаваха около час. Струваше ми се, че сърдечната ми чакра е разкъсана на парчета, а аз оставах разтреперана и омаломощена през целия ден, но интензивната болка отминаваше. Следваха големи промени в емоционалната ми нагласа, успоредно с чувство за удовлетворение и голямо облекчение.

Когато това ми се случи няколко пъти, започнах да изпитвам ужас, но и разбиране към модела. Тук го описах не за да ви плаша, а за да ви уверя, че можете да го преживеете без страх. Той е болезнен и разтърсващ, но същевременно бърз и положителен в перспектива. Понякога се предшества от един-два дни на неспокойствие и тревога. Най-добрият начин да го преодолеете е просто да го оставите да се случи и да отмине. Наблюдавайте картините в ума си, без да се вкопчвате в тях или да им се съпротивлявате, и те бързо ще отминат. Когато процесът завърши, вземете душ и се обтрийте с морска сол, за да довършите пречистването. После, когато всичко приключи, намажете чакрите си с ябълков оцет, за да запечатате и да излекувате аурата си. В течение на два-три дни си почивайте и се поглезете.

Процесът на емоционалното освобождение обикновено не е лек, но може да се провежда бързо и ефективно, стъпка по стъпка. Представих го на етапите, които действат при мен и моите ученици. Можете да го провеждате сами като мен, но ви съветвам да работите с друг лечител, ако имате възможност. Когато процесът стане тежък, добре е да имате подкрепа и напътствия. Лечителят трябва да бъде много състрадателен, за да ви помогне в тази работа. Не забравяйте да търсите насоките на вашите духовни водачи на всяка крачка.

Женското лечение е емоционално освобождение. То е единственият реален начин да пречистим, излекуваме и прекратим болката и да продължим напред след сексуално или друго посегателство. Това е женска инициатива и голямо изпитание. Освен че ще излекува настоящия и бъдещия ви живот, то ще ви обучи като лечител да помагате на другите. Земните промени протичат в телата на жените и емоционалното освобождение е централното очистване. Като лекуваме себе си, ние изцеляваме Богинята и Земята.

Емоционално освобождение (част първа)

2010-08-28T23:03:00.005+03:00

Седма глава от книгата на Даян Стейн
"Основи на психичното лечение":

Емоционално освобождение

(част първа)

Тази глава разглежда способността на ума да лекува емоциите. Всяка една от многото травми в живота остава в аурата, докато не бъде излекувана и освободена. Те влияят на човек на всички нива, включително на здравето на физическото тяло. Емоциите са мостът между физическото тяло и съзидателната сила на ума. Житейските травми са централният фактор в замъгляването на огледалото на ума, което потиска познанието на жената за себе си и Богинята. Чрез освобождаването от тези мрачни емоции се разкрива Божествената природа на човека, а разделението преминава в единство.

Умът изтегля материя, промяна, здраве и трансформация от съвършенството на Празнотата/Богинята. Той се опитва да създаде здраве, тъй като човешките тела са програмирани да знаят какво е здраве и да се стремят към него. Негативните мисъл-форми не позволяват на ума да предава доброто здраве: ние сме онова, което мислим. По същия начин, задържаните в емоционалното тяло, линията Хара и сакралната чакра негативни емоции не позволяват на доброто здраве да се прояви на физическо ниво. Предназначението на емоционалното освобождение е да използва осъзнатия, положителен ум за изчистване на тези стари травми и лечение на емоциите и техните негативни въздействия върху живота на хората.

Емоционалното тяло е хроника на чувствата и усещанията, хранилище на миналото. Настоящите активни емоции, чувства, картини и впечатления се внасят в тялото през сакралната чакра и се задържат там, докато не бъдат освободени. Най-старите могат да преминат в аурата на емоционалното тяло, където дори когато събитието-първопричи-на бъде забравено, емоциите се задържат и остават. Нова ситуация може да извика стара емоция, въпреки че причината за изплуването й може да не се вижда от пръв поглед. Всяко подсилване на негативна емоция, всяка породена негативна емоция, била тя малка или голяма, вгражда емоцията още по-дълбоко в аурата на емоционалното тяло.

Дълбоко заседналите емоции в емоционалното тяло стават наши обекти за емоционално лечение в кармата на този и следващия живот, прехвърляйки се в следващата инкарнация, ако не бъдат излекувани в настоящата. Те се прехвърлят напред, докато не бъдат освободени. Следователно голяма част от кармата на хората се състои от емоции, останали нерешени в миналите животи. Тези емоции се прераждат от миналото и трябва да се изживеят отново, за да бъдат излекувани. За целта в този живот се озоваваме в травматични ситуации, които могат да повтарят първоизточника на емоцията в предишен живот. Този кармичен модел се пази в аурата в линията Хара, център на нашата мисия за тази инкарнация. Излекуването на тези емоции и модели е толкова важно, че се превръща в част от житейската мисия на човека.

Всичко това има много дълбок смисъл, особено за проблемите, с които жените се сблъскват днес. През последните години се заговори много за лечението на такива явления като изнасилването, кръвосмешението, блудството, алкохолизма и побоя. Заговори се за "прекъсване на веригата", така че тези насилия да не им се случват отново и да се превръщат в модели, предавани от тях на децата им. Но прекъснатата верига продължава напред и назад, а лечението означава нещо много по-дълбоко. Лечението на тези травми в живота на жените вероятно ще излекува модели от минали инкарнации, а тяхното преустановяване променя бъдещите животи, за тях и за другите.

Ще дам пример със собствения си живот. Като дете станах жертва на жестоко физическо и емоционално насилие, с големи неврологични, зрителни и гръбначни увреждания от побоя. Когато започнах своето активно лечение, вече носех емоционалните и физическите белези на жена, преживяла кръвосмешение. Но след няколко години лечение, терапия и работа в транс, сексуалното насилие не изплува на повърхността, както очаквах, макар да бях готова и да очаквах това да се случи.

Травмите изплуваха едва когато започнах да получавам информация от минал живот. В този живот съм родена през 1948 г., а предишният ми живот беше свършил няколко години преди тази година. В този последен живот съм умряла в Германия в концентрационния лагер Бухенвалд. Била съм еврейка, младо момиче, умряло при медицинските експерименти с женската репродуктивна система, правени в лагерите. Освен това бях преживяла много побои, тормоз и изнасилвания, подклаждани от моята непримирима съпротива. Преди да попадна в концентрационния лагер, моят дядо е блудствал с мен в течение на няколко години.

След като открих източника на травмата, аз можах да се излекувам от увреждането. Бях проследила всяка емоция и травма в настоящия си живот, чак до майчината утроба, и бях провела задълбочено емоционално лечение. Но моделът можеше да се освободи единствено на кармично ниво, тъй като се пазеше в линията Хара и външните аурични тела. Не можеше да бъде освободен от тези висши нива преди завършването на работата с травмите от този живот. С това последно разбиране емоциите и тялото ми вече са излекувани. Настъпиха промени на всички нива и аз повече няма да преживявам насилие в този или следващ живот.

Информацията в тази глава обсъжда лечението на емоционалната болка и уврежданията от този живот. Кармичното препрограмиране и освобождение за лечение на предишни инкарнации се разглеждат в отделна глава; това е по-напреднало ниво. Кармичното препрограмиране не може да се провежда, докато не започне работата върху емоциите в настоящето. По същия начин, за да завърши емоционалното си освобождение от травмите на този живот жената трябва да осъзнае какво е причинило увреждането^ преди да може да го излекува. Тя може да открие това в медитация или лечебен сеанс, ако все още не го знае.

Лекуването на болезнени емоции и травми от този живот чрез психично лечение има едно голямо предимство. Хората, които са го правили чрез психотерапия, поддържащи групи, медицината и други методи, са открили колко потискащ и обезсърчаващ може да бъде процесът. След като се подложих на подобна терапия, три години по-късно се озовах с познания за всички несправедливости и проблеми от този ми живот, дълбока депресия и гняв, без никаква представа какво да правя. Когато попитах какво да правя моята терапевтка, която на този етап реши, че е приключила с мен, тя отговори: "Когато се ядосаш, удари телефонния указател. Гневът постепенно ще отмине." Но той не отмина, а аз се чувствах все по-отпаднала и неспособна да живея пълноценно.

При психичното лечение, което провеждах сама и с помощта на други лечители, научих какво да правя. Всеки сеанс ми носеше все повече облекчение и освобождение и аз започнах да намирам отговорите. Щом изясних процеса и техниките, лечението започна да протича бързо, понякога дори по-бързо, отколкото можех да го асимилирам. (Бриди и Тереза казват, че съм нетърпелива и са прави.) Нещата започнаха да се наместват, макар и със сътресения, съпровождани с доскоро невъзможното изцеление. Сега животът ми е съвършено различен от онзи, който водех преди пет години, а техниките доказаха ефективността си в работата с други хора. Това лечение прогонва болката далеч по-доб-ре от терапията и я освобождава от много по-дълбоки нива. Методите са обяснени по-нататък и на практика са основата за всички техники в тази книга. Не знаех какво е изцеление, докато не поех по духовния път и не потърсих лечение в този контекст.

Идеята, че болестта в тялото се причинява от негативни емоции, не е нова. Тук използвам понятията негативен и болезнен като синоними; негативните емоции не означават, _че жената е виновна и негативна, понеже ги изживява. Щом обитаваме женско тяло в този живот, значи се борим за оцеляването си. Будизмът описва незавършените емоции като сила, която приковава хората към Колелото на прераждането. Тъй като неизлекуваните емоции се прераждат заедно с човека и могат да се излекуват само в тяло, те принуждават човека да се инкарнира отново и отново. Само че всяка инкарнация добавя нови емоционални прикрепва-ния, поддържайки процеса.

Чрез използване на ума за лечение и освобождение, цикълът свършва. Емоцията е фактор на егото или разделението, а отърсването от емоциите води до собствената Буда природа/Богинята в нас и самоосъзнаването като част от единственото на целия живот. Лечението на емоциите изчиства огледалото, позволявайки ни да видим създадената от ума реалност. Освобождаването от емоциите и ограниченията на ума означава просветление. Щом разбере това, човек повече няма нужда да се преражда.

Концепцията за емоционалната болка, която води до заболяване, била позната и на древните гърци. Парацелз, бащата на медицината, отгледан и обучен от мъдри старици, пише по тази тема още преди 2000 години. Хилдегард от Бинген също включва тази концепция в своя труд за лечителското изкуство отпреди 800 години. Медицината отдавна се е изолирала от женските знания за това лечение, но то е живо. Медиумът Едгар Кейси, известен със своите лечения от разстояние на хиляди километри чрез "бабини лекове", подходящо хранене и природолечение, също говори за връзката на емоциите и болестта. Той признава фактори като стреса, кармата и нагласата, които остават чужди на официалната медицина по онова време. Негова е заслугата, че възражда много изгубени женски идеи в западното съзнание и основава метафизиката на новата епоха преди смъртта си през 1945 г. Сигурно много знахарки, акушеркии лечителки от същата епоха са споделяли методите му, ц₀са останали нечути. Кейси казва:

Гневът поражда главоболие и диспепсия, депресията води до отпадналост, емоционалните вълнения предизвикват астматични заболявания и т.н... Никой не може да мрази [болния] съседа си и да няма стомашни или чернодробни смутения и никой не може да ревнува и да се ядосва, без да си навлече болест на храносмилането или сърцето.

През 1966 г. Алис Стедмън издава книгата си Who’s the Matter with Me, превръщайки се в първата съвременна жена, трансформирала тази теория в лечебна система. Тя посвещава труда си на "болните и изморените, на които им е омръзнало да са болни и изморени". Там тя говори за хората като духовни същества с мисия на тази планета, и за необходимостта от взаимна любов и уважение. Мислите и страховете на хората пораждат заболяване в тялото, а с изследването и промяната на тези мисловно-емоционални негативи здравето се възстановява. Болестта се причинява от триенето между тялото и душата: когато не разпознаваме Богинята в себе си, не следваме нашата инкарнационна мисия или отричаме духовността си.

Местата на и в вашето тяло, които са постоянно чувствителни, се опитват да ви кажат, че вървите срещу мисията на вашата душа. Както вашата майка ви е плясвала през ръката, когато сте посягали към забранената кутия с курабии, така и душата ни пронизва с болка в онази част на тялото, която символизира неправилната мисъл или действие.

Ние трябва да престанем да посягаме сляпо към стимулите; трябва да осъзнаем връзката между емоциите и телесните реакции.

Алис Стедмън описва проблемите в кръста като неравновесие на силата между съпрузите, които би трябвало да _са равни, а туморите в гърдите и матката като неудовлетворено желание за любов и създаване на дом. Стомашните болки и язви издават нужда от любов и сигурност. Настинките са резултат на безпомощност и потиснат гняв, вътрешен плач за нещо, което не можете да промените или поправите. Тромбозата и инсултът са потискане на любов и обич, а инфарктът е зов за завръщане към сърдечността и нежността.

Може би най-известният труд за болестотворните мисъл-форми и емоции принадлежи на Луиз Хей, в книгите "Излекувай живота си" и "Излекувай тялото си". Тя споделя концепцията на Алис Стедмън (макар и в по-крайна форма) и дава подобни определения. Обсъжда емоциите и убежденията като ядрото на болестта, а освобождаването от негативните мисли и емоции като решаващи за лечението. Самоподценяването е основен източник на болести, наред със самонаказването и самобичуването с укори. Тя изброява негодуванието, критиката, страхът, вината и укорите като лични модели, с които привличаме хора, които ще се отнасят към нас по съответния начин, и накрая ще се проявят като болести в тялото. Негодуванието може да се превърне в рак, критиките в артрит, вината се проявява като телесна болка, а страхът приема всякакъв облик, от язва до косопад.

Тя казва, че да се освободим от старите травми и тези негативни емоции и мисъл-форми, означава да простим.

Всяко заболяване се поражда от състояние на неопрощение а всяко лечение произтича от прошката към другите (всички) и към себе си. Опрощението не означава омаловажаване на насилието, а просто готовността да се освободим от него, миналото и негативите, които вредят на живота ни Това е процес на позитивна любов към себе си, който може да излекува всичко:

Ние трябва да решим да се отърсим от миналото и да простим на всички, в това число и на себе си. Може да не умеем да прощаваме и може да не искаме да прощаваме; но самият факт, че казваме, че сме готови да простим, поставя началото на процеса на изцелението. Наложително за собственото ни изцеление е "ние" да се отърсим от миналото и да простим на всички.

"Прощавам ти, че не беше такъв, какъвто исках да бъдеш. Прощавам ти и те пускам на свобода." Това утвърждение ни освобождава.

Одобрението и приемането на себе си тук и сега са ключът към позитивните промени във всеки аспект на живота ни

Според мен тези анализи са валидни и много от дефинициите за източника на болестта са верни. Но ме притесняват реакциите на хората към тази информация. Тя често се използва като укор към хората за техните болки и болести. Според мен това тълкуване не прониква достатъчно дълбоко в житейските травми на хората от този или от минал живот. Нито пък включва политическо осъзнаване.

Аз също вярвам в силата на прошката, но смятам, че в повечето случаи човек първо трябва да излекува уврежданията си, преди прошката да стане възможна. В медитациите в началото на книгата хората, които работят с трудни емоции, може би не са били готови да се освободят от тях. В това няма нищо страшно; самото правене на медитациите е подготовка за освобождението. Когато дойде моментът па изпрати любов или да прости, жената може да не е това, но пак повтарям, провеждането на практиката е много добро начало. Винаги е най-трудно да простиш на себе си.

(следва втора част)

Сърдитата Джесика

2010-08-28T12:40:00.001+03:00

Бележка на писателя:

Преобразяването на гнева и страха в мир и радост е една от любимите теми в историите на Крион. Ето една притча, която ще допадне на много жени, понеже е случай от истинския живот и мнозина са го изпитвали - и продължават да го изпитват. Мъжете също трябва да вникнат в историята, защото може да им бъде от полза в общуването с партньорката.

***

Джесика била много мила жена, но била изключително гневлива. Дълбоко под сладката външност врял и кипял гняв, който се самоподклаждал при всяка възможност. Див, отмъстителен и разрушителен гняв. Освен това й пречел и непрекъснато й нашепвал, че не заслужава да живее на този свят.

Малцина успявали да видят гнева на Джесика под нейната мила външност. Отстрани тя изглеждала една, но отвътре била съвсем друга, а гневът избивал на най-неподходящи места и моменти. Тези изблици сякаш я ядосвали още. повече - Джесика като че ли се ядосвала, че е разгневена! Тя за нищо на света не искала физиономията й да излъчва гняв, затова го криела и потискала, знаейки, че никак не подхождал на представата за нежна жена в нейната култура.

Връзките и взаимоотношенията й били катастрофални. Всяка една завършвала с някое гневно избухване на Джесика - и мъжът повече никога не се връщал. Тя просто не можела да се въздържи. Ядосана за едно или друго, Джесика се чувствала несигурна и въпреки това сърдита. После отново ставала мила и кротка, до следващия път, когато излизала от кожата си и избухвала в гняв. Изблиците били яростни и грозни, а Джесика нямала никаква власт над тях и го знаела.

Тя потърсила помощ и малко след това осъзнала, че гневът й се дължал на един инцидент от детството й, понеже Джесика била жертва на сексуален тормоз. Начинът, по който я малтретирал емоционално баща й, бил непростим! Всеки път, когато си спомняла онези моменти, я обземал още по-силен гняв. Ах, как го мразела! Джесика напуснала родния си дом при първата удала й се възможност и оттогава не била виждала баща си. За голяма мъка на вече починалата си майка, Джесика никога не казала защо си е тръгнала толкова сърдита. Майката не била част от проблема, смятала тя, но все пак не можела да й се довери. Джесика се ядосвала и от това. Майка й така не успяла да се превърне в онази най-близка приятелка, както става често в живота.

Случило се така, че опитът да намери помощ отвел Джесика до истинско просветление. Тя срещнала приятелка, която изразявала радостта, любовта и покоя, за които Джесика толкова копнеела. Жената я запознала с някои стряскащи концепции за самоуважението и отговорността, които действително звучали логично, но били толкова трудни за усвояване. Но Джесика осъзнала^, че животът имал много по-дълбок смисъл от това да крачиш ядосано насам-натам и се надявала, че ценностната система на тази жена ще й помогне да се освободи от гнева и да се отърве от него веднъж завинаги.

И така, по своя нов просветлен път тя попитала една вечер своите ангели и водачи: "Какво да направя, за да се освободя от гнева? Как да постъпя?"

И нейните ангели застанали пред нея и казали: "Намери баща си и го погледни в очите!"

О-о-о! Това били най-ужасните думи, които била чувала някога Джесика. После я налегнал мракът на страха. Да намери баща си и да види отново лицето му било последното нещо, което би искала да направи! Джесика се ядосала дори на ангелите си, че й предложили такова нещо. Толкова безсънни нощи се измъчвала и терзаела как да избяга от спомена за баща си -а сега ангелите я съветвали да го намери? Никога!

Така че попитала отново: "Ангели и водачи, какво да направя, за да намеря покой?"

"Намери баща си и се изправи лице в лице с него!", пак отвърнали те. И Джесика отново била обзета от страх. Сякаш отново била дете и видяла противните черни и похотливи очи на баща си. Долавяла алкохола в дъха му и се разтреперила от ужас. Въпреки това тя решила да изпълни заръката на своите водачи. Казала си: "Ще отида там, в най-мрачното място от моето съществуване - действията на баща ми съсипаха живота ми. Не знам какво ще постигна, но поне ще опитам."

Издирила баща си и открила, за свое огромно разочарование, че той все още живеел в родния й град. Щяло да бъде много по-лесно, ако се бил запилял нанякъде, но не станало така. Така че страховете й щели да оживеят. Джесика си казала: "Ще го изчакам да се прибере вкъщи, без да е имал време да се напие. Виждам се как ще застана на прага. Ще почукам без страх, а когато отвори, ще му кажа каквото мисля! Ще му кажа колко ужасно постъпи с мен. Ще му кажа, че унищожи моята близост с мама, че съсипа детството ми, а също и връзките ми с мъжете! Ще му кажа всичко, каквото мисля. После ще бъда свободна."

Но вечерта преди планираното посещение на Джесика й се случило нещо странно.

Бог се намесил в най-критичния час, както често постъпва. Подобно на ангела, който отклонил ръката на Авраам в мига, когато щял да се изправи пред своя най-голям страх, Джесика получила забележително видение. Тя видяла нещата отдалеч. Видяла как двама много добри приятели сключили договор, преди да дойдат на Земята. Успяла да види ролята на съществото, което сега било неин баща, в миналите й животи - като любящ партньор в последния; чудесна, грижовна сестра в живота преди него; и добър приятел още преди това. Видяла, че и двамата били изпълнили своите договори на планетата. Понеже той бил дошъл и извършил презрени дела и бил принуден да живее със спомена за тях. Като най-добри приятели с ума на Бог, те били преп-лели животите си в съвсем логичен договор, преди да дойдат тук, и сега изживявали земната пиеса, която сами били режисирали.

Истинността на видението оказало силно въздействие на Джесика. Нима било възможно да е така? Нима всичко това било изпитание между двама предрешени приятели ангели? В отговор на въпроса си тя почувствала зашеметяваща вълна от любов от своите ангели и разбрала, че наистина е така. Джесика разбрала, че е свободна. Разбрала, че гневът е изчезнал, понеже успяла да види любовта в смисъла на своя житейски опит. Бащата бил допринесъл за гнева на нейното изпитание, точно по плана. Сега тя виждала призрака на страха си, който не можел да издържи светлината на истината. Гневът бил отсечен, а Джесика се почувствала съвършено свободна от страха от баща й. Самото й намерение да се изправи срещу страха било достатъчно - като чистото намерение на Авраам да изпълни Божията повеля.

В този момент Джесика имала възможността да реши да не се изправи в реална конфронтация със своя баща. Знаела, че вече е изпълнила задачата си и е влязла право в страха си. Изразила искрено намерение да се срещне с него и била удостоена с видението. Получила Божията перспектива и мъдрост. Била преодоляла един житейски урок и сега изпитвала невероятен покой.

Но Джесика се почувствала тласната от любовта да стигне докрай. С новопридобита сила и без никакъв гняв или мъст, тя застанала пред вратата на баща си и позвънила. Когато той отворил, Джесика видяла един обрулен, преждевременно състарен човек. На главата му не бил останал нито един косъм, а в очите му се появил шок, когато я познал. Докато стояла пред него, Джесика видяла вътрешната борба в очите му. И му казала искрено, преди да е успял да заговори: "Татко, аз те обичам. Благодаря ти, че направи онова, което трябваше да направиш. Простено ти по всички възможни начини. Аз съм твоята дъщеря, която е спокойна в живота си." Без да каже нищо повече, тя го оставила там да се чуди и мае над случилото се.

Джесика нямало как да знае, че баща й бил потиснат и отчаян човек. Преди много години той се бил отказал от някогашните навици, за да остане жив, но животът му бил изпълнен с печал и презрение към самия себе си. Виждате ли, бащата имал проблеми със самоуважението си в своя живот. Той бил изпълнил своята роля и се измъчвал от нейния ужас. Знаел, че постъпката му била непростима, но всяка нощ мечтаел как неговата мила дъщеря ще се върне някой ден при него, за да може да й поиска прошка. Той не намерил сила да я потърси, тъй като много се страхувал, че ще го прогони. Бленувал как дъщеря му ще застане някой ден на прага и ще каже: "Татко, прощавам ти." И ето, че това се случило. От този миг животът му се променил из основи и той си възвърнал способността да се смее. Молитвите му били чути. Получил прошка от единственото същество в Божия план, което можело да му прости, и бащата възвърнал самоуважението си.

Тази нощ били спасени два живота - спасени от черната негативност и страха, които толкова дълго ги държал оковани, изцяло благодарение на мъдрите действия на една просветлена дъщеря. Много години по-късна двамата ангели приятели щели да ликуват заедно сред звездите и да разказват как някога са били баща и дъщеря и са издържали с отличие изпита, разбирайки кои са въпреки човешкия си облик. И че истината никога не може да се скрие, когато искаш да бъде разкрита, и как Божията любов винаги побеждава над мрака.

Послепис на писателя:

Наистина ли можем да се освободим от отколешните страхове или дългогодишния гняв чрез самоосъзнаване? Попитайте Джесика, понеже историята е истинска, както и нейната победа. Писмото, което получих след сеанса на живо с Крион, потвърди, че историята действително е описала живота на една от присъстващите. Много мъже и жени успяха да разберат, че когато става въпрос за насилие, жертви няма. Налице е уговорка, като изпитанието е дали човекът ще успее да преодолее смазващото въздействие на гнева и страха. Позволявате ли на тези емоции да ви погълнат и да контролират действията ви, или молите Бог да ви помогне да откриете същността на изпитанието?

Откриването на Аза включва разбирането защо сте тук и защо ви се е случило всичко това. Питали ли сте се някога: "Защо точно на мен?" Истинският отговор може да ви срази! Ами ако отговорът гласи: "Понеже сам си го планирал"? Крион казва, че насред най-ужасния страх и гняв се намира най-големият възможен потенциал за любов. Изпитанията са трудни, но наградите при тяхното преодоляване са изпълнени с великолепие и надежда. Способни ли сте на подобно нещо? Със сигурност. Крион ни уверява, че тук идват само най-стойностните същества, за да извървят изпитанията на тази планета.

откъс от Притчите на Крион, Лий Каръл

Пет Кармични урока

2010-08-28T12:09:00.001+03:00

ПЕТ КАРМИЧНИ УРОКА

Бележка на писателя:

Когато бяхте още малки, имали ли сте усещането, че сте родени, за да извършите нещо? Може би сте наблюдавали как някой майстори нещо или сте помирисвали нещо познато на някакво странно място и тези неща са създавали у вас чувството за "дежа вю"?

Ако всички ние сме имали минали животи, логично е, че бихме могли да имаме силни, пренесени отпреди спомени, които не играят непременно важна роля в този ни живот - но те все пак присъстват в нас на клетъчно ниво.

Аз зная, че някои от вас още от петгодишна възраст са били наясно какво трябва да правят и след това са го постигнали успешно. Каква е разликата? Това са разкази за пет души, които имали силни кармични чувства, свързани с техни предишни животи. Тук се разкрива какво са направили с тях (или какво не са) и как тези атрибути са повлияли техните животи. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, затова Крион ще коментира случващото се във всяка една история.

БЕЗПЛОДНАТА МЕРИ

Сега ще ви разкажем за Безплодната Мери. Още от малка Мери интуитивно знаела, че е родена да бъде майка. Когато останалите малки момиченца на нейната възраст си играели с кукли, те взимали по една кукла, а Мери си играела с шест. Виждате ли, тя знаела всичко за децата. Умеела да ги забавлява и да се грижи за тях. Имала опит в това отношение, защото и преди била майка. Живот след живот след живот, Мери била отглеждала деца. Понякога до единайсет на брой. Мери била родена за майка!

Когато пораснала, Мери си намерила партньор, мъж, който казал: "Искам голямо семейство."

Мери си помислила: "Това е човекът за мен." Двамата заедно крояли планове и заживели в много голяма къща в очакване на своите деца.

Но за жалост се случило така, че Мери не могла да родила дете, понеже била безплодна. И всичките й знания за децата били безполезни. Тя била разстроена и нещастна. Разсърдила се на Бог, понеже й погодил такъв номер: да дойде на тази планета с толкова познания за децата, а те да й бъдат отказани! Ами другарят й? Той я напуснал след по-малко от година. Защото виждате ли, той искал свои собствени биологични деца, също както искала Мери. Искал да се вглежда в ръчичките и пръстчетата им и да вижда, че са същите като неговите, и че неговата биология е тяхна биология. Мери останала сама.

Мери преодоляла гнева си към Бог, защото била духовно осъзната и го знаела. Пред нея се била отворила възможността да научи повече за чувствата, които изпитвала. Не й било ясно защо Бог я подлагал на толкова голямо изпитание, затова започнала да търси отговори. Загърбила гнева и потърсила Духа и в компанията на хората, които й давали информация, намерила себе си.

Първата важна крачка на Мери била решението да поеме отговорността за онова, което й се случило. Научила и разбрала, че лично била планирала живота си. Не проумявала защо и продължавала да плаче нощем за своите неродени деца, но поела отговорността за това. Не след дълго Мери имала видение, което й показало каква е нейната мисия. Защото видението показвало други майки по целия свят, които четели нейните думи и мъдрост. Виждате ли, Мери трябвало да публикува информация за отглеждането на човешки деца и тя го направила. А когато настъпил моментът да се върне в пещерата на сътворението и в залата за почести, тя била написала общо седем книги, които били преведени на много езици. Десетки хиляди майки имали полза от творбите на Мери, от прозренията и опита й. В ретроспекция, застанала от другата страна, Мери разбрала какво се било случило. О, да, тя била дошла със знанието, с "наследството" от многобройните си минали животи, но го била изтълкувала погрешно. Не трябвало да има свои деца, защото нямало да успее да изпълни истинската си мисия! Трябвало да осмисли отговорността за своята същност и проблемите, с които се сблъскала, за да се осъзнае и да види какво да направи с познанието си. Имайте това предвид, защото ще ви разкажем и за други.

БОГАТИЯТ ДЖОН

Сега ще ви разкажем за Богатия Джон. Всеки един от вас познава този Джон. Той се родил на тази планета със способността да създава богатство. Всичко, до което се докосвал, го правело богат, защото такава била неговата карма. И много хора го гледали и казвали: "Сигурно е бил добър човек в предишния си живот, щом има толкова добра карма." Но изобщо не разбирали същността на неговия урок. Още от малък Джон събирал пари от останалите деца за това и онова - услуга тук, помощ за някой там. Когато завършил училище, когато другите тепърва започвали, Джон вече бил на път да забогатее. Така бързо натрупал и умножил състоянието си.

Богатството му било толкова голямо, че Джон не би могъл да го похарчи, докато бил жив. Въпреки това той постоянно трупал още и още, и започнал да се чувства нещастен. И сърдит. Защото Джон нямал ясна представа за мисията си. Било твърде лесно да трупа богатство. Постепенно Джон станал раздразнителен, постоянно оплакващ се човек. Толкова бил сърдит и намусен, че хората започнали да го отбягват. Край него останали само онези, на които плащал, за да го търпят - което пък било тяхната карма. И така, Джон умрял като нещастен човек. Едва когато се отзовал от другата страна, той си дал сметка за същността да урока си. Бил избрал един от най-трудните уроци, с който така и не успял да се справи.

Скъпи мои, в Евангелието се говори за това и тази вечер искаме да разясним значението му. Защото текстът гласи: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие". Позволете на Духа да ви каже какво означава това. Ето какво: изключително трудно е човек с голямо богатство да стигне до просветлението. Това бил урокът на Джон. Дали можел да дойде на планетата, да се нагърби с тази живот и все пак да намери просветление? Защото възможностите да намери просветление минавали бързо край него, а той дори не се огледал наляво или надясно. Стремежът към богатство го бил погълнал изцяло.

Само че някои са взели цитата и са създали цял сценарий от зле измислени правила около въпроса за богатството. "Бог всъщност иска да каже", твърдят те, "че не е възможно да си едновременно богат и просветлен! Така че", продължава неубедителната логика, "щом си богат, не си просветлен. Следователно", завършва този ред на мисли, "за да намериш Бог, трябва да раздадеш богатството си." (За предпочитане на някоя организация, готова да го приеме с намерението да ти помогне да се отървеш от това духовно бреме.) "Само тогава ще постигнеш просветление." Същите тези хора (което е още по-лошо) отъждествяват бедността с просветлението.

Повярвайте ми, скъпи мои, изобщо не е така. Молим ви да видите здравия разум. Вече сме ви казвали, че искаме да имате изобилие. В други ченълинги сме ви отвеждали на пътешествия, където сте отваряли вратите към стаите на вътрешния ви духовен живот и една от тях винаги е пълна догоре с красиви неща -злато и богатства (вижте "Уо и стаите на урока"). Защо да ви показваме тези неща, защо да ви приканваме да съ-творявате собствената си реалност, а после да ви изправяме пред постулата, че не може едновременно да сте просветлени и богати? Истината е следната: вие можете да сте напълно просветлени и да притежавате безмерно богатство.

Единственото трудно нещо е, че човекът, който се ражда на планетата да трупа лесно богатство, има изключително тежка карма. Дали той ще успее да се обърне, да се вгледа в своята духовна страна и да постигне просветление? С други думи, раздвоението е почти непреодолимо. Това е. Всеки един от вас заслужава изобилие. Евангелието просто посочва трудността и предупреждава за нея. Постигането на просветление и земно богатство изисква голямо равновесие и истинско пречистване на егото. Тези качества рядко съществуват заедно. А когато се срещат, значи сте срещнали много стара душа. Блажен е онзи, който познава Бог и се радва на изобилие!

РИБАРЯТ ФИЛИПЕ

Сега искаме да ви разкажем за Рибаря Филип. Филипе не живеел на този континент, но неговата история е истинска. Още от съвсем малък Филипе искал да стане рибар. Защото донесъл в този живот наследството от много, много рибарски животи. Животи наред той бил рибар, общувал с групите рибари наоколо и познавал тънкостите на занаята. Когато бил малък, той обичал да ходи на брега и да се върти край старите рибари. Нямал равен в завързването на моряшките и рибарските възли. Интуитивно надушвал кое е най-подходящото време за риболов. Интуитивно усещал какво да направи и кога да го направи, за да изтегли мрежата пълна.

Само че баща му бил заможен човек, при това юрист. Той не искал синът му да стане рибар, защото макар двамата да не го съзнавали, те имали споразумение от другата страна, според което бащата трябвало да изпълни тази мисия. Бащата се ядосвал, че Филипе искал да стане прост рибар, защото той имал за него далеч по-амбициозни планове. И така, той откъснал Филипе от крайбрежието, завел го във вътрешността на страната и го записал да учи право. Така Филипе станал юрист, при това много добър. С течение на времето заобичал правото. Понякога си мислел за риболова, но го превърнал в свое хоби. Често излизал в морето с лодката, която си бил купил. Така за един-два дни замирисвал на рибар и се потапял в изживяването.

След време Филипе постъпил на работа в съдебната палата на своята страна, където също преуспявал. Защото бил честен и последователен. Бил израснал сред рибари! Обичал природата и нейните създания, обичал самата Земя. Филипе прилагал своята мъдрост в работата си и станал важен човек в страната си, издигайки се до ръководна позиция. Народът го обичал. По някакъв начин Филипе им приличал на обикновен рибар и това им харесвало.

Така разбирате, че ако не бил баща му, наследството от миналите животи на Филипе можело да го задържи край морето като рибар. Защото мисията на бащата била да възпита Филипе за мъдър държавник и той се справил блестящо. Мисията на Филипе била да използва качествата на рибаря и да ги приложи в управлението на народа. Филипе и баща му имали общ астрален план; той се наричал "карма" и двамата го изпълнили идеално. Като резултат от това помогнали на много хора и променили вибрацията на планетата.

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Сега ще ви разкажа за Кралица Елизабет. Още щом се родила, Елизабет вирнала високо глава. Повечето от вас знаят, че това не е обичайно поведение. Бебетата имат слаба мускулатура и не могат да си държат главата изправена. Но Елизабет държала своята точно така. Да, тя била родена за кралица и го знаела. Единственият проблем, скъпи мои, бил, че нейните родители не го знаели.

Елизабет се родила в бедна група; и колкото повече растяла, толкова повече се ядосвала, защото знаела, че е специална. Тя била принцеса на път да стане кралица, но нищо около нея не потвърждавало това нейно чувство. Затова тя дразнела останалите деца с надменността си, а по-късно вбесявала възрастните, понеже искала всичко да става по нейния начин. Държала се като кралица, попаднала в бедно семейство. И подобно на първата история с Безплодната Мери, един ден пред Елизабет се отворила златна възможност. Защото една нейна приятелка я дръпнала настрана и й обяснила пътищата на Духа. А Елизабет се вгледала в живота си и казала: "Поемам отговорност за начина, по който се чувствам - родена съм за принцеса, но без кралско семейство. Но каква е моята мисия?", запитала се тя. После осъзнала: "Може би не е необходимо да имам кралско потекло, за да бъда кралица."

И така, Елизабет решила сама да си създаде положение. И всичко, каквото опитвала, се получавало! Пред нея се отваряли десетки възможности, когато тя повела своята група и съ-творила собствената си реалност. На 43 години Елизабет се радвала на всеобща почит и възхищение. Благодарение на таланта и същността си, тя действително сътворила собствената си реалност. Така че наследството от миналите животи й послужило, но не както тя си мислела. Алхимията в тази история е очевидна. Защото Елизабет влязла в потенциално разочароваща ситуация, но с разбиране и просветление я превърнала в достойна за уважение. Кралица Елизабет... наистина била кралска особа.

И така, скъпи мои, тези четири истории сигурно са породили във вас въпроса: "Как да направя разлика между наследство от минал живот и договор или мисия? Защото те си приличат." Безплодната Мери смятала, че ще бъде майка; Джон знаел със сигурност, че е роден да бъде богат; Рибарят Филип мислел, че е роден да лови риба; а Елизабет била убедена, че трябва да е кралица!

Лесно е да направите разликата по следните отличителни белези. Всички планови съвещания на кармата, дори онези, които текат в момента за вас, се основават на възможностите за действия, които трябва да направите лично. С други думи, те са планирани с любов към вашето просветление и се изправят пред вас в значими моменти. Някои възможности са поставени, за да ви покажат какво не бива да правите. От друга страна, действията, които опитвате и се получават добре, очевидно са вашите мисии. Призоваваме ви, ако не можете да направите разлика между клетъчно интуитивно усещане и мисия, да влезете смело в изпитанието и да проверите сами. Някои от вас смятат, че трябва да са такива или онакива. Може би трябва да отидете тук или там, но не сте уверени. Мнозина ще трябва да проявят смелост, за да открият разликата между наследство от минал живот и кармичен договор или мисия, защото границата между тях често е неясна.

Именно тази неясна граница ви приканва кармично да дръзнете да познаете разликата. Не се страхувайте да отделите време или средства за нещо, което ви се струва провал, защото тъкмо то може да ви покаже истината! Именно това действие или намерение да дръзнете дава сигнал на Духа, че сте решили да осъществите плана си! Виждате ли иронията тук? Ако седите и се вайкате и се страхувате какво да направите, нищо няма да се случи. Едва когато превъзмогнете страха и предприемете действие, се включва "двигателят" на урока ви. Понякога вашето действие изглежда в резултат на провал, но истината е, че сте установили дали чувството е наследство, или мисия. Глупак е само онзи, който все отново и отново се вкопчва в наследството. Това просто не се получава.

Например, ако Филипе беше опитал да стане рибар, нищо нямаше да излезе. В биологията му имаше скрито нещо, за което той така и не научи. Ако беше станал рибар, щеше постоянно да страда от морска болест. По този начин Духът щеше да му помогне да намери своята мисия. Нищо нямаше да се получи; и ако не се беше намесил баща му, Филип пак щеше да има възможност да преосмисли решението си. Вместо това той бързо се насочи към мисията си, благодарение на свой близък човек, дошъл със същата тази цел. Виждате ли колко са важни хората около вас за постигането на вашата мисия?

Духът не ви съди дали преминавате през кармата, или не, когато се озовавате от другата страна с привидно неуспешен житейски изпит. Както при Богатия Джон, никой не го осъди, дори той самият не осъди постъпката си. Вместо това в тържествената зала го посрещнаха като герой, подобно на всички останали. Всяка инкарнация заслужава почести. Духът никога не съди и преценява по овладяването на урока. Важен е извървеният път, а не неговата посока.

ОБИЧНИЯТ ДЕЙВИД

И накрая искаме да ви разкажем за един човек, който идва на Земята без карма, а само с мисия. Ще ви разкажем за Обичният Дейвид. И така, Дейвид се родил с мозъчно увреждане. Той бил интелигентно дете. Съзнанието му било непокътнато, но онази част от мозъка му, която контролирала растежа, липсвала.

Лекарите знаели, че той нямало да живее дълго, защото физически не би могъл да се справи. Единственият смисъл на съществуването му била неговата мисия. И макар все още да не била очевидна, тя щяла да се прояви. Родителите на Дейвид били млади и много го обичали, наоколо имало и други хора, които също много го обичали.

Станало така, че Дейвид имал удивителен живот за няколкото години, които бил на планетата. Близките му го водели на места, на които обикновено не ходели деца. Дейвид се къпел в любов и имал най-различни възможности за учене. Но когато навършил 12 години, той починал. Защото мисията на Дейвид на тази планета била да поднесе дар на родителите си.

О, ако кажехте на родителите му, че това било дар, те щяха да се обидят! Смъртта му им причинила неописуема мъка. Едва ли щяло да им стане по-леко, ако знаели за мисията на Дейвид. Също както и вие, скъпи мои, когато знаете, че някой умира, не ви става по-леко от мисълта, че това е в реда на нещата. Защото когато настъпи моментът, болката идва и никаква астрална мъдрост не може да заглуши емоцията.

Всички тъгували за милия малък Дейвид. Родителите му скърбели за него, както става обикновено. Но виждате ли, Дейвид имал договор с тези родители, а те също имали договор с Дейвид. Смъртта на Дейвид представлявала възможност: макар да били на дъното на отчаянието, и двамата млади родители открили пътя, към ускореното просветление, крачка, която предприели в търсенето на вътрешен мир и която никога не биха направили, ако не беше подаръкът на Дейвид. Така двамата родители водили много просветлен живот и станали лечители, помогнали на мнозина през годините. Така мъката се превърнала в радост и изцеление. И просветлението им било пълно. А кармата им се осъществила, благодарение на подаръка на Обичния Дейвид.

Цялата мисия на Дейвид била да направи възможно просветлението и изцелението на стотици хора в едно бъдеще, където той никога нямало да бъде. Неговата любов била дарът му към младите му родители, а тяхната любов била способността им да видят дара му и да се възползват от него. Така че привидната саможертва на единия създала радост за мнозина. Духовната красота тук е, че Дейвид е вечен, а дванайсетте години, които прекарал, раздавайки своя дар, били само миг от времевата линия на много по-голямо събитие - извисяването на планетата Земя.

Послепис на писателя:

Още от малък исках да бъда служещ. Моята съпруга Жан ще потвърди, че до ден-днешен когато видя униформени мъже и жени, изпитвам силно желание да съм като тях. На осем години постъпих във военно училище и прекарах три години съвсем сам в пансиона. Знаех какво е да бъдеш на служба, но все пак никога не бях служил. Когато се качих на мостика на един кораб в Сан Диего, моментално разпознах стола, на който някога съм седял, и разбрах, че съм бил военноморски капитан. Бях убеден, че съм открил призванието си, и в гимназията започнах да се подготвям за военноморското училище, като кроях планове след колежа да стана военноморски офицер, за да направя кариера на морски капитан. Но това беше наследство от минал живот и Бог направи изумителни неща, за да ме задържи далеч от военноморските сили!

Най-напред се появиха алергиите. В колежа ме повикаха за мобилизацията във Виетнам, но изследванията ми се оказаха лоши. "Не можеш да постъпиш на служба, понеже си алергичен", казаха ми. Сега знам защо Духът ми даде алергиите. По-късно открих, че страдам от морска болест! (Представяте ли си как великият военноморски офицер се надвесва над борда насред някоя битка? - това е космическа шега!) На всичкото отгоре миналата година (на 50-годишна възраст) открих, че съм се родил с един бъбрек. Никога не бих издържал изпитите за военноморското училище. Просто нямаше начин да постъпя на военна служба за родината ми, а аз само за това мечтаех!

Животи наред бях служил в армията. Беше естествено и този път да се опитам да направя същото. Фактът, че се бях родил в моята кармична група във военноморския град Сан Диего беше истинско предизвикателство за човек с кармично военноморско наследство, но с друга духовна мисия.

Затова Бог постави пречки по пътя ми, за да ми покаже разликата между наследство от минал живот и договор. И аз изчаках да наближа 50-те, преди да намеря мисията си - все се питах дали не е трябвало да стана морски офицер. А човекът, с когото имам споразумение, е тук до мен (става дума за съпругата на Лий, Жан Тоубър). Тя ме крепи през цялото време и ме доведе дотук - също както бащата на Филип. Така че сега вие сигурно разбирате защо преди време споменах за участието на Жан в работата с Крион. То е дълбоко. Кармичен договор. Това е мисия и се радвам, че Бог ме удостои с препятствията, които ми попречиха да поема по грешен път, и с партньорка, която да ми покаже моята друга половинка.

откъс от Притчите на Креон, Лий Каръл

Когато започнах да обичам себе си ...

2010-08-13T21:51:00.000+03:00

Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и страданията са само предупредителни сигнали за това, че живея против своята собствена истина. Днес аз знам, че това се нарича "да бъдеш самия себе си".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого, ако го принуждаваш да изпълнява собствените си желания, в случай че не им е дошло времето и човекът още не е готов за това, въпреки че този човек бях аз самият. Днес наричам това "самоуважение".

Когато започнах да обичам себе си, спрях да жадувам за друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме заобикаля сега, ме приканва да раста. Днес аз наричам това "зрялост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства аз се намирам в точното място и в точното време и всичко се случва точно когато трябва. Така че мога да бъда спокоен. Днес аз наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от своето собствено време и спрях да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само онова, което ми доставя радост и ме прави щастлив, нещата, които обичам и които развеселяват сърцето ми. Правя това по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Днес аз наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което вреди на моето здраве - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и ме отвеждаше далеч от мен самия. В началото наричах тази позиция здравословен егоизъм. Днес аз знам, че това е "любов към самия себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се опитвам да бъда винаги прав. И оттогава започнах все по-малко да греша. Днес разбирам, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Днес аз живея всеки ден, ден след ден, и наричам това "удовлетворение".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ми пречи, че от него мога дори да се разболея. Когато обаче го свързах с моето сърце, той веднага ми стана ценен помощник. Тази връзка днес аз наричам "мъдростта на сърцето".

Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът.

Това е част от речта на Ч.Чаплин по повод 70-тата му годишнина.

Децата научават това, което са изпитали

2010-08-05T17:13:00.000+03:00

Децата научават това, което са изпитали!
Как живеят твоите деца?

Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират...

Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият...

Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат...

Ако към децата изпитваш съжаление,
те се научават да се самосъжаляват...

Ако към децата се отнасяш с присмех,
те се научават да се срамуват...

Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист...

Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни...

но...

Ако проявяваш към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи...

Ако вдъхваш на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени...

Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност...

Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си...

Ако се отнасяш с децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света...

Ако децата получават признание,
те се научават да следват целите си...

Ако обграждаш децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри...

Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост...

Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората...

Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене...

Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармонията на Духа...

А как живеят твоите деца?!

Автор - Дороти Л. Нолт

източник: http://www.pozitivnoto.info/2008/08/decata-nauchavat-tova-koeto-sa-izpitali.html

Когато нещо се счупи или какво да правим с парчетата

2010-08-05T15:51:00.000+03:00

Когато нещо се счупи, остават парчета.

Малки и големи, нужни и ненужни, с различни форми и в различни цветове. Стоят на пода.

Можеш да прекараш минути, часове, дни, седмици и дори месеци анализирайки ситуацията, опитвайки се да събереш парчетата отново заедно. Обмисляйки в детайли какво е можело, трябвало, би могло да беше станало.

Или просто можеш да оставиш парчетата на пода и да осъзнаеш, че има причина, поради която са там.

Не приемай нищо лично

2010-08-05T13:00:00.002+03:00

Твърде често позволяваме да тровим живота си с грешни интерпретации. Нагърбваме близките си с очаквания и когато се провалят, се чувстваме зле. Предадени, унизени, обидени, разочаровани.

Всекидневно взимаме решения как да постъпим. Но можем ли да взимаме решения как е правилно другите да постъпват ?

Алиса

Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.

Това, което хората казват или правят е проекция на собствената им реалност.

Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мненията и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.

"Четирите споразумения - Толтекска книга на мъдростта"
Дон Мигел Руис

За неуспехите с любов

2010-08-01T18:43:00.001+03:00

Понякога не получаваме това, което искаме. И тъкмо това неполучаване твърде често в живота е най-хубавото нещо, което може да ни се случи. Защото получаването ни учи да имаме. Неполучаването ни учи да бъдем.

Да бъдем по-добри, по-умни, по-способни. Да надминаваме себе си. Учи ни да разбираме по-добре кои сме и какви сме. А също и какви не сме. Но най-вече какви искаме да бъдем !

А да познаваш себе си е по-ценно от всичко, което би могъл да притежаваш.

Алиса

Ценен подарък в кофти опаковка

2010-08-01T18:35:00.000+03:00

Преди да решиш, че нещо лошо ти се е случило, помисли дали всъщност не е ценен подарък в кофти опаковка. Колкото и зле да изглеждат обстоятелствата (опаковката), престраши се да отвориш подаръка на съдбата - разгледай го отблизо, не се знае дали не е най-ценния урок, който ще ти потрябва в живота.

Имаме ли силата да погледнем най-мрачните и болезнени моменти от живота си и да отговорим на въпроса: Ако това бяха уроци, на какво щяха да ни научат ?

Можем ли да си спомним и да си представим хората, с които не се разбираме, които са ни наранили, обидили, злепоставили, предали ... и да отговорим на въпроса: Ако това бяха наши учители на какво щяха да ни научат ?

Алиса

Как се решават проблеми ?

2010-08-01T18:10:00.001+03:00

Учениците се обърнали към Учителя с въпрос, какъв е най-добрия подход за решаване на проблеми.

-Има хора, които твърдят, че проблемите могат да бъдат решени чрез полагане на усилия. Тези хора създават работа на себе си и на другите. Проблемите могат да бъдат решени само чрез осъзнаване. Там, където има осъзнаване, проблеми няма.

източник: http://prit4ite.blogspot.com/2010/06/blog-post_17.html

Добре дошли в огледалната стая

2010-08-01T16:37:00.000+03:00

Какво знаем за себе си ?

Всеки ден неизброим брой пъти се оглеждаме в всякакъв вид огледални повърхности. Сверявайки как изглеждаме. Контролирайки как изглеждаме. Подобрявайки как изглеждаме. И как изглеждаме е всичко.

Всекидневно ни предлагат, пробутват и пропагандират продукти и услуги, които да ни правят да изглеждаме по-добри. Как да изглеждаме. А как да бъдем ?

Светът е обсебен от опаковката. Дали не се превърщаме в опаковки ?

Можем да посетим пирамидите в Египет, да направим околосветстко пътешествие, да видим седемте чудеса на света, но каква полза, ако не сме видели чудото на своя собствен вътрешен свят ? И не сме изминали най-важният и вълнуващ път - пътят към себе си.

Чудя се дали съществува място, където можем да се огледаме истински. Да видим кои сме. Какви сме. И на кого ли приличаме.

Някои казват, че другите хора са огледало на вътрешната ни същност. Това, което виждаме у другите хора отразява какви сме. Когато ги обичаме и когато ги мразим, когато ни дразнят и когато ни възхищават - това е огледален образ на нашия вътрешен свят.

Добре дошли в огледалната стая.

Какво знаем за себе си ?

Алиса